позакъдрили

Речник на българския език

1. позакъдрили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

позакъдрили е производна форма на позакъдря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. позакъдрили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

позакъдрили е производна форма на позакъдря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).