позакъдрело

Речник на българския език

1. позакъдрело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позакъдрело е производна форма на позакъдря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позакъдрело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

позакъдрело е производна форма на позакъдря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).