позакръглял

Речник на българския език

1. позакръглял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позакръглял е производна форма на позакръглям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позакръглял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позакръглял е производна форма на позакръглям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. позакръглял — мин. деят. св. прич. м. р.

позакръглял е производна форма на позакръглям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. позакръглял — мин. деят. несв. прич. м. р.

позакръглял е производна форма на позакръглям (мин. деят. несв. прич. м. р.).

5. позакръглял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позакръглял е производна форма на позакръгля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. позакръглял — мин. деят. несв. прич. м. р.

позакръглял е производна форма на позакръгля (мин. деят. несв. прич. м. р.).