позакрило

Речник на българския език

1. позакрило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позакрило е производна форма на позакрия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позакрило — мин. деят. св. прич. ср. р.

позакрило е производна форма на позакрия (мин. деят. св. прич. ср. р.).