позакрили

Речник на българския език

1. позакрили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

позакрили е производна форма на позакрия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. позакрили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

позакрили е производна форма на позакрия (мин. деят. св. прич. мн. ч.).