позакрила

Речник на българския език

1. позакрила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

позакрила е производна форма на позакрия (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. позакрила — мин. деят. св. прич. ж. р.

позакрила е производна форма на позакрия (мин. деят. св. прич. ж. р.).