позакриело

Речник на българския език

1. позакриело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позакриело е производна форма на позакрия (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позакриело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

позакриело е производна форма на позакрия (мин. деят. несв. прич. ср. р.).