позакрепяло е

Речник на българския език

1. позакрепяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позакрепяло е е производна форма на позакрепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).