позакрепяло

Речник на българския език

1. позакрепяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позакрепяло е производна форма на позакрепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позакрепяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

позакрепяло е производна форма на позакрепя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).