позакрепил е

Речник на българския език

1. позакрепил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позакрепил е е производна форма на позакрепя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позакрепил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позакрепил е е производна форма на позакрепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).