позакрепило

Речник на българския език

1. позакрепило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позакрепило е производна форма на позакрепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позакрепило — мин. деят. св. прич. ср. р.

позакрепило е производна форма на позакрепя (мин. деят. св. прич. ср. р.).