позакрепил

Речник на българския език

1. позакрепил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позакрепил е производна форма на позакрепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позакрепил — мин. деят. св. прич. м. р.

позакрепил е производна форма на позакрепя (мин. деят. св. прич. м. р.).