позакрепил
1.
позакрепил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
позакрепил
е производна форма
на позакрепя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
позакрепил —
мин. деят. св. прич. м. р.
позакрепил
е производна форма
на позакрепя (мин. деят. св. прич. м. р.).