позакрепи

Речник на българския език

1. позакрепи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

позакрепи е производна форма на позакрепя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. позакрепи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

позакрепи е производна форма на позакрепя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. позакрепи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

позакрепи е производна форма на позакрепя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. позакрепи — повелително наклонение, ед. ч.

позакрепи е производна форма на позакрепя (повелително наклонение, ед. ч.).