позакрепели

Речник на българския език

1. позакрепели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

позакрепели е производна форма на позакрепя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. позакрепели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

позакрепели е производна форма на позакрепя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).