позакоравяло е

Речник на българския език

1. позакоравяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позакоравяло е е производна форма на позакоравея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позакоравяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позакоравяло е е производна форма на позакоравея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).