позакоравяло

Речник на българския език

1. позакоравяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позакоравяло е производна форма на позакоравея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позакоравяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

позакоравяло е производна форма на позакоравея (мин. деят. св. прич. ср. р.).