позакоравяла

Речник на българския език

1. позакоравяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

позакоравяла е производна форма на позакоравея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. позакоравяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

позакоравяла е производна форма на позакоравея (мин. деят. св. прич. ж. р.).