позакоравял

Речник на българския език

1. позакоравял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позакоравял е производна форма на позакоравея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позакоравял — мин. деят. св. прич. м. р.

позакоравял е производна форма на позакоравея (мин. деят. св. прич. м. р.).