позакоравявал

Речник на българския език

1. позакоравявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позакоравявал е производна форма на позакоравявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позакоравявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позакоравявал е производна форма на позакоравявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. позакоравявал — мин. деят. св. прич. м. р.

позакоравявал е производна форма на позакоравявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. позакоравявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

позакоравявал е производна форма на позакоравявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).