позакоравели

Речник на българския език

1. позакоравели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

позакоравели е производна форма на позакоравея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. позакоравели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

позакоравели е производна форма на позакоравея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).