позакоравеело

Речник на българския език

1. позакоравеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позакоравеело е производна форма на позакоравея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позакоравеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

позакоравеело е производна форма на позакоравея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).