позаклати

Речник на българския език

1. позаклати — сег. вр., 3 л., ед. ч.

позаклати е производна форма на позаклатя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. позаклати — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

позаклати е производна форма на позаклатя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. позаклати — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

позаклати е производна форма на позаклатя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. позаклати — повелително наклонение, ед. ч.

позаклати е производна форма на позаклатя (повелително наклонение, ед. ч.).