позаинтересувал

Речник на българския език

1. позаинтересувал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позаинтересувал е производна форма на позаинтересувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позаинтересувал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позаинтересувал е производна форма на позаинтересувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. позаинтересувал — мин. деят. св. прич. м. р.

позаинтересувал е производна форма на позаинтересувам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. позаинтересувал — мин. деят. несв. прич. м. р.

позаинтересувал е производна форма на позаинтересувам (мин. деят. несв. прич. м. р.).