позаеквало

Речник на българския език

1. позаеквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позаеквало е производна форма на позаеквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позаеквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позаеквало е производна форма на позаеквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. позаеквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

позаеквало е производна форма на позаеквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. позаеквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

позаеквало е производна форма на позаеквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).