позаеквала

Речник на българския език

1. позаеквала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

позаеквала е производна форма на позаеквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. позаеквала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

позаеквала е производна форма на позаеквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. позаеквала — мин. деят. св. прич. ж. р.

позаеквала е производна форма на позаеквам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. позаеквала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

позаеквала е производна форма на позаеквам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).