позадъхах

Речник на българския език

1. позадъхах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

позадъхах е производна форма на позадъхам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. позадъхах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

позадъхах е производна форма на позадъхам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).