позадъхал

Речник на българския език

1. позадъхал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позадъхал е производна форма на позадъхам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позадъхал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позадъхал е производна форма на позадъхам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. позадъхал — мин. деят. св. прич. м. р.

позадъхал е производна форма на позадъхам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. позадъхал — мин. деят. несв. прич. м. р.

позадъхал е производна форма на позадъхам (мин. деят. несв. прич. м. р.).