позадържах

Речник на българския език

1. позадържах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

позадържах е производна форма на позадържам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. позадържах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

позадържах е производна форма на позадържам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).

3. позадържах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

позадържах е производна форма на позадържа (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

4. позадържах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

позадържах е производна форма на позадържа (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).