позадържал си

Речник на българския език

1. позадържал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

позадържал си е производна форма на позадържам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. позадържал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

позадържал си е производна форма на позадържам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. позадържал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

позадържал си е производна форма на позадържам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

4. позадържал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

позадържал си е производна форма на позадържа (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

5. позадържал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

позадържал си е производна форма на позадържа (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

6. позадържал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

позадържал си е производна форма на позадържа (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).