позадържало е

Речник на българския език

1. позадържало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позадържало е е производна форма на позадържам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позадържало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позадържало е е производна форма на позадържам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. позадържало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позадържало е е производна форма на позадържам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. позадържало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позадържало е е производна форма на позадържа (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

5. позадържало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позадържало е е производна форма на позадържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. позадържало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позадържало е е производна форма на позадържа (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).