позадържалите

Речник на българския език

1. позадържалите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

позадържалите е производна форма на позадържам (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. позадържалите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

позадържалите е производна форма на позадържа (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).