позагърбил е

Речник на българския език

1. позагърбил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позагърбил е е производна форма на позагърбя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позагърбил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позагърбил е е производна форма на позагърбя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).