позагърби

Речник на българския език

1. позагърби — сег. вр., 3 л., ед. ч.

позагърби е производна форма на позагърбя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. позагърби — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

позагърби е производна форма на позагърбя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. позагърби — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

позагърби е производна форма на позагърбя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. позагърби — повелително наклонение, ед. ч.

позагърби е производна форма на позагърбя (повелително наклонение, ед. ч.).