позагърбел

Речник на българския език

1. позагърбел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позагърбел е производна форма на позагърбя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позагърбел — мин. деят. несв. прич. м. р.

позагърбел е производна форма на позагърбя (мин. деят. несв. прич. м. р.).