позагубел

Речник на българския език

1. позагубел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позагубел е производна форма на позагубя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позагубел — мин. деят. несв. прич. м. р.

позагубел е производна форма на позагубя (мин. деят. несв. прич. м. р.).