позагрубяло

Речник на българския език

1. позагрубяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позагрубяло е производна форма на позагрубея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позагрубяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

позагрубяло е производна форма на позагрубея (мин. деят. св. прич. ср. р.).