позагрубял

Речник на българския език

1. позагрубял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позагрубял е производна форма на позагрубея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позагрубял — мин. деят. св. прич. м. р.

позагрубял е производна форма на позагрубея (мин. деят. св. прич. м. р.).