позагрубявал си

Речник на българския език

1. позагрубявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

позагрубявал си е производна форма на позагрубявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. позагрубявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

позагрубявал си е производна форма на позагрубявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. позагрубявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

позагрубявал си е производна форма на позагрубявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).