позагрубявал е

Речник на българския език

1. позагрубявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позагрубявал е е производна форма на позагрубявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позагрубявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позагрубявал е е производна форма на позагрубявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. позагрубявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позагрубявал е е производна форма на позагрубявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).