позагрубявало

Речник на българския език

1. позагрубявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позагрубявало е производна форма на позагрубявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позагрубявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позагрубявало е производна форма на позагрубявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. позагрубявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

позагрубявало е производна форма на позагрубявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. позагрубявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

позагрубявало е производна форма на позагрубявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).