позагрубявал

Речник на българския език

1. позагрубявал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позагрубявал е производна форма на позагрубявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позагрубявал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позагрубявал е производна форма на позагрубявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. позагрубявал — мин. деят. св. прич. м. р.

позагрубявал е производна форма на позагрубявам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. позагрубявал — мин. деят. несв. прич. м. р.

позагрубявал е производна форма на позагрубявам (мин. деят. несв. прич. м. р.).