позагрелите

Речник на българския език

1. позагрелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

позагрелите е производна форма на позагрея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).

2. позагрелите — мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано

позагрелите е производна форма на позагрея (мин. деят. св. прич. мн. ч. членувано).