позагоряло

Речник на българския език

1. позагоряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позагоряло е производна форма на позагоря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позагоряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

позагоряло е производна форма на позагоря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).