позагорил съм

Речник на българския език

1. позагорил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

позагорил съм е производна форма на позагоря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. позагорил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

позагорил съм е производна форма на позагоря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).