позагорил си

Речник на българския език

1. позагорил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

позагорил си е производна форма на позагоря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. позагорил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

позагорил си е производна форма на позагоря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).