позагорил е

Речник на българския език

1. позагорил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позагорил е е производна форма на позагоря (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позагорил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позагорил е е производна форма на позагоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).