позагорило

Речник на българския език

1. позагорило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позагорило е производна форма на позагоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позагорило — мин. деят. св. прич. ср. р.

позагорило е производна форма на позагоря (мин. деят. св. прич. ср. р.).