позагорил

Речник на българския език

1. позагорил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

позагорил е производна форма на позагоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. позагорил — мин. деят. св. прич. м. р.

позагорил е производна форма на позагоря (мин. деят. св. прич. м. р.).