позагорил
1.
позагорил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
позагорил
е производна форма
на позагоря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
позагорил —
мин. деят. св. прич. м. р.
позагорил
е производна форма
на позагоря (мин. деят. св. прич. м. р.).