позаголвахте

Речник на българския език

1. позаголвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

позаголвахте е производна форма на позаголвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. позаголвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

позаголвахте е производна форма на позаголвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).