позаголвало

Речник на българския език

1. позаголвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позаголвало е производна форма на позаголвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. позаголвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

позаголвало е производна форма на позаголвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. позаголвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

позаголвало е производна форма на позаголвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. позаголвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

позаголвало е производна форма на позаголвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).